Из живота на един Четник – Съботата на Shambhala Open Cup№2

Събота
Събота и тя като петък – нямаше лифт!

Не бе, бъзикам се. Рано, рано вече лифта си въртеше, затова нарамих апаратура и с новодошлите Борко и Руси отидохме да гледаме нагоре. Участъкът, който най-много будеше интерес, разбира се, беше „каменната река” и малко след нея. Лека, по лека се добрахме до там и разпънахме апаратурата. След малко започнаха да минават и спускачите – някои минаваха бавно, други бързо, трети се пребиваха на кучета, но определено имаше едни 10 човека, които се открояваха и видехме ли ги – апарата беше на 6. Англичаните доминираха със скоростта и чистото си минаване на вече тестваната линия от петък. Тук е моментът да отбележа, че единственият българин, който прокара тяхната линия с прелитането на 2 пъти, беше Росен Ковачев от DRAG Racing, който беше насъбрал толкова яд, че не е бутал петък, че без да се замисли още от първото си спускане мина по тази линия.

Докато още бяхме в каменната река, се появи един английски фотограф, привидно притеснен и по това, което обясни на нас и на хората от ПСС, разбрахме че състезател на RAM Bikes е паднал тежко след правата под лифта, там където имаше дървена рампа. Като казахме дървена рампа, тя беше толкова ужасно сложена, че водеше директно към едно дърво,в което в последствие се беше блъснал този състезател, който разбрахме по-късно, че е Александър Илиев и е с лоша травма (натъртен бъбрек), и е откаран към болница в Пловдив. Бързо тази рампа прие името на създателя си: „Жельо скок”.

Имаше и още безумни скокчета в по-горната част, които бяха с отвратителна геометрия – можеше да се прави бекфлип от тях. Но стига съм го хранил, сега е момента и да го похваля за работата, която е свършил с четата си. Лятото бях там и трасето беше отврат (коловози, развалени виражи и т.н.), обаче момчетата го бяха оправили за сътезанието, за което им правя евала. Но това не променя тъпите скокчета и случките, до които доведоха.

Към късният следобед с Руси се качихме към скалите, които се намират след втория голям скок. Там наблюдавахме линиите на обичайните заподозрени – англичаните – караха след големия скок веднага в ляво, през шипките, после в дясно от големият храст, след това скачаха по диагонал, падаха на мазна попивка, натискаха се за да сменят посоката, прескачаха вадата след скалите и избухваха във виража. Росен пък караше основната линия след скока, след това в ляво от плоския камък скачаше и хващаше същата мазна попивка, която англичаните използваха след диагоналния си скок. Коя линия е по-бърза – незнам, но определено момчетата от острова минаваха с лекота по тяхната без почти никакъв звук. Там станахме и свидетели на това как Росен води Тино, който от своя страна реши, че камъните му пречат и едва не заплати с тежко падане за невниманието си и се закрепи някак на един крак. Друга негова култова изява на 1 кръв беше в каменната река, където едва се размина отново с тежко падане. Искам да отправя един съвет към него – Тино, не следвай сляпо Росен, наблегни на чистото каране, скоростта сама ще дойде.

Повечето хора караха основната линията и пукаха гуми на поразия. Тук искам да отбележа минаването на момче на име Стиви с Kona, който за този ден падна два пъти пред нас – един път на скалите и един път в каменната река, винаги на косъм от най-острите и гадни камъни (ангелчето му явно този ден е било с него). Англичаните продължаваха да ни изненадват, като при всяко минаване видеха ли ни, викаха силно от сърце „Ракия-я-я-я-я-я”. И така, деня се източи и за последно мернахме DRAG Racing да се качват нагоре, и на слизане решихме да ги снимаме в серпентините. Tам прекарахме доста време, но никой не се появяваше. По едно време се показа грозната глава на Росен, който привидно не се чувстваше добре. Слезе заедно със съотборниците си до входа на серпентините и обясни, че е претърпял тежко падане по глава след като вятър го е засукал на роуд геп-а. Както и да е, не снимахме нищо, те полека слязоха и ние ги последвахме.

Вечерта говорихме с Росен, който ни показа хематома на лявата си ръка и цялата натъртена лява част – това със сигурност щеше да повлияе на карането му в неделя. Малко по-късно отидохме на вечеря в познатата кръчма, след това малко на купон в на Желъо къщата, където се запознах с братовчедка му, но това е друга тема. Преди това обаче с цялата Чета++ преместихме колата на Тони Денев (Монтана), който беше привидно пиян и дори не разбра. Някъде по средата на вечерта чак си върна колата на място, поступа малко Жеко, защото помисли, че той му е скроил тоя номер. Голяма забава, да не ви казвам!

След купона у Жеко отидохме в къщата, където бяха отседнали DRAG Racing. Вовата ни нагласи мекици, абе медена работа и така докато спокойно си пушехме, към 2-3 часа през нощта стигнахме до велика мисъл. Решихме кой ще е топ състезателя на България – това ще е животно смесица между физиката на Росен и ума на Калин.
Край на съботния ден!

Текст: Ростислав Нгуен
Редактори: Ева Димитрова, Калин Рахнев, Георги Кръстев

Етикети: DH, Shamgnala#2 2010, Ростислав Нгуен, Сопот, Състезание, Чета++

Публикувано в: Четиво